Дивергентно мислене: Какво е то и как да го развием
Дивергентното мислене или още латерално мислене се отнася до генерирането на голям брой креативен решения на един и същи проблем. Това е импровизиран, флуиден, нелинеен умствен метод, учреден на любознание и свободомислие. Всъщност, то доста постоянно се среща при децата, защото насладата, въображението и новаторската вероятност вършат разсъжденията им по-свободни.
Дивергентното мислене е значимо в актуалния свят. В едно общество, привикнало да имитира сходни умения, настава миг, когато огромните компании стартират да ценят другите умения. Те търсят други съобразителни измерения, които да придадат жизнеспособност на техните планове. Ето за какво човек, кадърен да предлага иновация и креативност, може да бъде прелъстителен претендент. Въпреки това, нашите учебни заведения и университети към момента отдават приоритет на един доста подобен вид мислене в своята методология.
Още през 60-те години Гилфорд обособява и дефинира конвергентното и дивергентното мислене, наблягайки какъв брой значимо е децата да бъдат обучавани във втория вид мислене, само че просветителните институции не обръщат изключително внимание на концепцията. Като цяло те отдават приоритет на един тип рефлексия (или по-скоро на липса на такава), където ученикът би трябвало да употребява линейно мислене, правила и структурирани процеси, с цел да стигне до едно " вярно " решение.
" Креативността е просветеност, която се забавлява. " — Алберт Айнщайн
Макар че в доста случаи тази тактика е потребна и нужна, би трябвало да признаем, че действителният живот е комплициран, динамичен и неразбираем. Ето за какво е нереалистично да се мисли, че проблемите имат единствено едно решение. Това е една добра причина да се научим по какъв начин да използваме същинско дивергентно мислене.
Много просветителни центрове предизвикват своите възпитаници да вършат повече от търсенето на правилния отговор — задачата е да се задават нови въпроси.
Дивергентно мислене и психически процеси
Преди да продължим, би било добре да изясним една концепция. Не съществува тип мислене, който да е по-добър от другия. Конвергентното мислене (логическото потребление на минал опит и познания за намиране на решение) е потребно и належащо в доста случаи. Въпреки това, същинският проблем е, че ние сме били " подготвени " да мислим единствено по този метод, пренебрегвайки спонтанността, остроумието и завладяващата независимост.
В доста от курсовете, ориентирани към образованието в дивергентно мислене, на учениците се задават въпроси като:
- Ако имате тухла и химикалка, какво бихте могли да извършите с тях? А, в случай че имате четка за зъби и съчка за зъби?
В началото може да е мъчно да ви пристигна концепция. Въпреки това, някои хора са способни да измислят няколко отговора и да генерират куп гениални хрумвания, тъй като са положителни в това, което Едуард де Боно назовава " латерално мислене ". За да разберем защо иде тирада, дано забележим какви психически процеси влизат в деяние при този вид мислене.
Семантична мрежа или теорията за свързаността
Дивергентното мислене е способността да намираме връзки сред хрумвания, концепции и процеси, които на пръв взор нямат никаква пресечна точка. Психолозите, които са специалисти по въпросите, свързани с творчеството, настояват, че хората имат разнообразни асоциативни мисловни мрежи:
- Хората със " стръмни " семантични мрежи се водят повече от логиката и линейното мислене.
- Хората с " плоски " семантични мрежи постоянно могат да свържат две неща, които нямат измамлив смисъл между тях, привнасяйки други мрежи - тогава се ражда гениална концепция.
- Дясно и ляво полукълбо на мозъка
Всички сме чували изказванието, че дясното полукълбо на мозъка дава отговор за нашата креативна същина, а лявата за логическата част от нас. Следователно, съгласно тази доктрина, хората с дивергентно или латерално мислене употребяват по-често дясното полукълбо. Е, нужно е да се внимава с този тип генерализации, тъй като в действителност това е доста нюансиран развой.
Не можем да преглеждаме мозъка като обект с ясно разграничени области. Всъщност, когато генерираме концепция, без значение дали е гениална, консервативна, разумна или мощно изобретателна, ние използваме целия си мозък. Ключът е в това по какъв начин свързваме една концепция с друга. Най-изобретателните хора употребяват дървовидни мисловни процеси. С други думи, те вършат връзки в двете страни на мозъка си, а освен в една от тях.
" Въображението е началото на творенето. Представяш си това, което желаеш, правиш това, което си представяш, и най-после създаваш това, което желаеш. " — Джордж Бърнард Шоу
Как можем да се упражняваме в дивергентно мислене?
Както казахме, всички ние, без значение от възрастта, можем да практикуваме и подобряваме нашето дивергентно мислене. За да създадем това, би трябвало да се съсредоточим по-специално върху четири области:
- Владеене: способността да се създават огромен брой хрумвания.
- Гъвкавост: способността да се сътвори огромно многообразие от хрумвания, учредени на разнообразни области на знанието.
- Оригиналност: дарба за основаване на новаторски хрумвания.
- Развитие: способността да подобрим концепциите си, да ги създадем по-сложни.
- Ето и четири метода за възстановяване на областите нагоре:
Синектични извършения
" Синектика " е термин, фиктивен от психолога Уилям Дж. Дж. Гордън. По принцип, това значи да бъдем в положение да намираме връзки сред понятия, обекти и хрумвания, които наподобяват несвързани. Това упражнение лишава доста мисъл. Ние можем да го вършим всекидневно, като сами избираме понятията. Например:
- Какво мога да направя с кламер и лъжица?
- Каква връзка може да съществува сред река Лимпопо в Африка и езерото Байкал в Сибир?
Техниката на Скампер
Техниката на Скампер е друга изобретателна тактика, създадена от Боб Еберле. Тя е доста потребна за основаването на нещо новаторско и практикуването на дивергентно мислене. Например, да кажем, че би трябвало да измислим концепция за работа. Веднъж, когато имате " концепция ", вие би трябвало да погледнете през поредност от " филтри ".
- Заменете един детайл от тази концепция с различен (Какво можем да променим в метода, по който се забавляваме? А метода, по който работим?)
- Сега комбинирайте всичко (Какво можем да сторим, с цел да създадем работата по-забавна?)
- Адаптирайте (Какво вършат хората, с цел да понижат напрежението на други работни места?)
- Променете я (Как можем да работим, без да сме изложени на стрес?)
- Вкарайте я и в други използва (Какво е нещото в моята работа, което бих могъл да върша по по-забавен метод?)
- Премахнете нещо (Какво ще стане, в случай че стигна до работа по-рано, с цел да се възползвам по-добре от деня си?)
- Реформирайте я (Какво ще стане, в случай че се осмеля да…?)
Дивергентно мислене и въодушевление
Изследването на психолога Нина Либерман в забавната книга " Игривост: връзката й с въображението и творчеството " има нещо доста подходящо да прибавим към тази полемика. Дивергентното мислене върви ръка за ръка с насладата, оптимизма и вътрешното чувство за благоденствие. Добрите взаимоотношения, положителната отмора и свободата от напън, тревога и стрес са доста положителни условия за дивергентно мислене.
Когато всекидневието е натоварено, а ние сме под високо напрежение, подценяваме доста от тези скъпи измерения. Следователно можем да заключим, че този вид мислене се ражда и от избрана настройка към живота: свободна, радостна, неконформистка, отворена към нови преживявания…
Framar.bg
